The Diary
Дневникът на Спас
Архив
Четвъртък, 15 Септември 2005
16:25Ммм дааа. Няма по комплексиращ ден от 15 септември. Ставам гледам вън - студено, пак вали, а кат знам и че трябва да ходя на даскало - първият ми скапан ден от много време на сам. Обличам се с колкото може по черни неща, нали е 15, да сам в траур, и тръгвам към СГСАГ. Бях забравил какво е да се возиш във фрашкан трамвай. И всеки те блъска с някакви цветя и букети. И си викам на ум: "Лелее, колко много ученици, ма все едно е 15 септември. Е НЕ БАНАН!" Въобще не я осетих тази ваканция кога мина. Единственото хубаво е че ще се видя с приятели и че има много зайци (Ну заец, ну пагади ;))), но все още съм настроен вакнционно и не ми се учи. Към 10:30 бях вече пред училището. “Внимание, внимание има ниско прилитащи зелки и моркови!!!” Класа си е същия, които е имал поправка си я е взел. Но имаме сума нови учители и предмети, пък и класната са ни сменили, да но не и този по история ще си го имаме и тази година, като за последно. Дадоха ни програмата за утре и, я какво да видя имаме блок от 2 часа история. Вземи този damage. При това в събота нали пак ще се учи с програмата за петък - Double damage. Сигурен сам ако не утре в събота ще ни даде входно :( . Така че са ще ходя на фитнес малко, че вчера си пропуснах тренировката (таман ми мина мускулната треска) и след това се връщам и ще се заровя в тухличката по съвременна история да преговоря малко определенията.
[ Коментари: 5 / Добави коментар ]Коментари
Тя е той.
10х
На моя 15 Септември (3 Октомври) съм сигурна, че няма да съм в черно, а възможно по-ведро - откога чакам този ден :)
И моята ваканция бе много кратка, но и пълна с изключително много action, свързан с университети :)))
Ти си весела че си влязла някъде. И аз чакам този ден...
А аз трябва да се скрия някъде и да чакам тоя ден...че моя е тооолкос далече че не ми се мисли...
Написа Velko (email) на 23-Sep-2005 17:52
Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005
Тук забелязвам явлението НЧП :)
Лятото определено беше най-краткото, което може да съществува в спомените ни, но поне не ме касаят тези проблеми за училището. Сутринта в 7 застанах на балкона в офиса и гледам отдолу как търчат всякакви ученици и ученички.
А тая по история дето ти е на тебе, трябва да е ебати цербера. Още първите дни да ви тормози. Ние поне първите 2 -3 седмици само си поклащахме краката, и не учехме нищо. Ходихме ей така за този, който духа. След 1 седмица разбираме каква ще е програмата само за следващия ден и всичко ни е ток и жица.
Айде, успешна учебна година!
Написа Илиян Бетовски (email) (www) на 16-Sep-2005 16:57